30 декември е. От една седмица всичко живо не спира да ме пита как ще карам Нова година. И колкото повече наближава денят X, толкова по- често се повтаря въпросът. Защото навръх Нова година трябва да е весело, трябва да се храним като за последно, трябва да пием като за последно. Трябва да сме с хора, да купонясваме здраво, за да може да се похвалим преди и след това на други хора. А да споделиш, че нямаш планове... е това вече е лошо, приятелче. На Нова година е препоръчително да не си вкъщи, да не си със семейството. Или в най-лошия случай трябва да излезеш нанякъде след 12. И ако няма с кого, НАМЕРИ!!!  Дори да е някой, с когото не общуваш много, дори да е някой, който не харесваш. Трябва да празнуваш, задължително е. Защо ли? За да не загубиш самоуважението си например. Що за loser няма с кого да излезе в такъв паметен момент като посрещането на Нова година? Неее, my friend, не трябва да си такъв, прави, струвай, намери някой и нещо за вечерта. Така е модерно вече, на празници задължително трябва да се празнува яко и да се похвалим, че сме празнували яко. То е като част от социалния ти статус, като част от начина, по който ще те виждат другите. Ах, тази Нова година. Тя е като един изкуствен вододел, който сме създали, за да загърбим изминалите 365 дни и да повярваме в новото начало. С нея казваме сбогом на допуснатите грешки и си прощаваме за всички възможности, които сме пропуснали. Вечерта на Нова година е вечерта на обещанията, които си даваме за следващите 365 дни и се опитваме да си повярваме, че ще ги изпълним. Значението на посрещането на Нова година далеч надхвърля основното и вече има психологически измерения. С нея условно разделяме живота си на малки парчета, които да можем да осмислим и да предприемем стъпки в други желани посоки. Но защо ни е необходим повод, за да го правим? Нима всеки нов ден не е шанс за едно ново начало и сбогуване с всичко, което не сме искали, което ни е правило нещастни. Нужна ли ни е една специална дата, една специална вечер, за да погледнем себе си и живота си? Необходим ли ни е един празник на всяка цена, само за да си докажем,че има причини да празнуваме, сами на себе си да втълпим, че всичко е наред? Или нещата са точно, както Яворов го беше казал "Много празници в календара, малко празници в сърцето"?

недодялано и привнесено от Америка. Българите празнуваха до едно време Нова година в семействата си а след това отиваха у приятели или някоя кръчма да доизкарат вечерта в по-голяма компания. Сега нещата се объркаха с новоизмислената коледа и стана поредния хаос.

Днес ни училище ни село ни гяволете. всичко демокрадците подарили на 1 феодал и децата ни напъдили. въобще - поамериканчихте се на пустотия

"От пусто в праздно"

никой не празнува световната Нова година. Те си имат своя - след един месец - и я празнуват задължително със семейството си. На сутринта отиват у приятели да си честитят празника.
"Така е модерно вече" - няма такива моди - всеки си решава кое за него е весело.
Поздрави и усмивки!!!

Изобщо не обръщам внимание на повиците за намиране на компания и за изкарване на "незабравима" Нова година. Хич не ми пука какво ще си помислят които и да били, като им кажа, че посрещнах 2011 г. потънала в сладък сън... (не знам как се символизира с препинателни знаци емотиконът за изплезен език)
Обичам този празник, харесва ми да си купя елха и да я украся (макар че отдавна съм излязла от детската възраст). От доста години не гледам телевизионните програми на този ден, не са ми интересни. Правя неща, които ми се иска да правя точно в този момент. Купонът за мене е да глезя себе си.
А черешката на моя сладолед е новогодишният концерт на Виенската филхармония. Без него Новата ми година не е Нова година. Обичам тази музика, която звучи тогава, приятно ми е да гледам тази красива зала, балетните миниатюри, филмчето по средата между двете части на концерта. Нагълтвам се с красота и приятни изживявания. Каквито не може да ми даде никое пиянско вилнеене където и да било по света.